Михаил Белчев

Той е един от най-продуктивните, талантливи и комплексни творци на България - певец, композитор, поет и режисьор.

Работил е в Главна Дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам. главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Mинистерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „Национален дворец на културата“ – режисьорв дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – Директор.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон.

В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. Найден Андреев) и „Не остарявай любов“ (муз. Хайгашот Агасян). За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.

Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (т. Миряна Башева), „Двойникът“, „Къде сте, приятели“.

Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „Златният Орфей“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „Мелодия на годината“ 83.

Има издадени осем книги със стихове.

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви. Автор е на музиката и стиховете за документалните филми: „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.

Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е“ в световната попмузика 1996/1997; на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България“ 1998, в Български енциклопедичен речник – „GABEROFF“.

От 2007 г. в член на УС на Съюза на българските писатели. В петдесетата му годишнина на сцената (2019) Президентът Румен Радев го награждава с орден “Стара планина”.

Пълна творческа биография

Дата на раждане: 13. 08. 1946 г.
Място: гр. София
Образование: Висше
Степен – магистър
Специалност: Драматична режисура със специализация телевизионна режисура в Театралната академия “Н.К. Черкасов “ Санкт Петербург
Завършил и ВМГИ /четвърти курс/

  • Турнета:
    СССР, ГДР, Полша, ЧССР, Румъния, Италия, Испания, Франция, Западен Берлин - 86, САЩ, Канада, Украйна.
  • Награди:
    1969 г. - Трета награда и специална награда на Международния фестивал за младежка песен Сочи
    Златен Орфей – 1969 г. - Първа награда за изпълнение
    Златен Орфей – 1972 г. - Втора награда за изпълнение
    Златен Орфей – 1979 г. - Втора награда за изпълнение
    Златен Орфей – 1980 г. - Втора награда за изпълнение
    Златен Орфей – 1982 г. - „Бронзов Орфей" за текст
    1982 г. - Орден „Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен
    1983 г. - Първа награда за текст „Сребърна Братиславска лира"
    1984 г. - Гр. Сопот, Полша - Втора награда, като автор
    Златен Орфей – 1984 г. - Първа награда за текст
    1986 г. - Медал за заслуги към Българския Олимпийски комитет
    1987 г. - Звание „Заслужил артист"
    Златен Орфей – 1990 г. - Първа награда за текст
    Златен Орфей – 1996 г. - Голяма награда за цялостно творчество
    Златен Орфей – 1997 г. - Голяма награда за текст
    Златен Орфей – 1998 г. - Голяма награда за текст „Бургас и морето"
    2004 г. - Звание - „Почетен гражданин на София"
    2004 г. - Носител на Първата национална литературна награда „Г.Джагаров"
    2004 г. - „Златна книга" от Европейски форум на експертите в
    сътрудничество с Академия на международно признати лидери в
    науката и културата.
    2007 г. - Член на УС на СБП.
    2008 г. - Директор на Столична библиотека.
    2009 г. - Наградата "Следовник на народните будители".
    2009 г. - Избран за Академик на Българска академия на науките и изкуствата.
    2010 г. - Кавалер на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата.
    2011 г. - Почетна награда на Министерство на културата “Златен век" за заслуги към българското изкуство.
    2011 г. - „Златна лира" за цялостно творчество от Съюза на музикалните и танцовите дейци в България.
    2011 г. - „Атлант на славянството" от Славянската литературна и артистична академия.
    2013 г. - Награда „Золотая муза" за големия му принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България.
    2013 г. - Награда „Носител на просвета" - за особени заслуги в Българската култура. Награда от национално представителство на студентските съвети в Република България.
    2016 г. - Почетен знак на Минно - геоложки университет „Св. Иван Рилски"
    2016 г. - Награда „Златно перо" на FM Classic за принос в областта на културата.
    2016 г. - Награда на Столична Община за ярки постижения в областта на културата.
  • Албуми:
    Балкантон - "Къде сте, приятели" - 1972 г.
    Балкантон - "Двойник" - 1977 г.
    Балкантон - "Преквалификация" - 1989 г.
    МЕГАМУЗИКА - "Човек за прегръщане"- 1994 г.
    МЕГАМУЗИКА - "Късна любов" - 1994 г.
    МЕГАМУЗИКА - "Мила моя" - 2000 г.
    Сдружение „София - вечна и свята" – „Булевардът" - 2004 г.
    Издателство „GABEROFF" - "Прераждане" - 2008 г.
    „Стефкос мюзик"- „Златни хитове" - 2009 г.
  • Сценарист и режисьор на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов, първи пантомимичен спектакъл „Кръговрат",
    на „Време е да те обичам" - филм за Мариана и Тодор Трайчеви.
  • Издадени книги:
    "По първи петли" - издателство "Музика" - 1987 г.
    "Човек за прегръщане" - издателство "Хемус" - 1994 г.
    "Не всичко е пари, приятелю" - издателство "Христо Ботев" - 1997 г.
    "Поезия" - издателство "GABEROFF" - 2000 г., 2003 г.
    "Poesie" - издателство "GABEROFF" - 2004 г.
    "Ако не беше ти" - издателство "GABEROFF" - 2007 г.
    „Желим да ти кажем" - Сърбия - 2010 г.
    „По първи петли" избрани стихотворения - издателство „Милениум" -2011 г.
    „Ти ме повика, живот" избрани стихотворения - издателство „Дамян Яков" - 2011 г.
    „В полумрака на спомена" - издателство „Дамян Яков" - 2016 г.
  • Автор е на музиката и стиховете за документалните филми:
    "Един филм за Васил Попов" и
    "Песента на житната сламка" - студио „Екран".
  • За Михаил Белчев са направени осем телевизионни филма:
    „Къде сте приятели"
    „Двойник"
    „Канто либре"
    „Щурец на паважа"
    „Късна любов"
    „Бяла истина"
    „Един наивник на средана възраст" в поредицата „Умно село"
    „Музикални следи - Михаил Белчев".
  • Музика по негови стихове са написали:
    Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Александър Йосифов, Зорница Попова, Георги Костов, ФСБ, „Щурците", ВИТ „Импулс", Стефан Диомов, Стефан Димитров, Найден Андреев и др.
  • Присъства в енциклопедиите за поп и рок музика в България. В „Кой кой е" в световната поп музика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България" 1998 г., в Български енциклопедичен речник - „GABEROFF"
  • Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители:
    "След десет години" - ФСБ
    "Майчице" - Георги Христов
    "Пътят" - Ваня Костова
    "Готови ли сте за любов" - Лили Иванова
    "Ще продължавам да пея" - Йорданка Христова
    "Хиромантия - Милица Божинова
  • 2012 г. - Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
  • Работил:
    Главна Дирекция „Българска музика" - артист, солист
    „Концертно - артистичен център", при комитета за култура - режисьор
    Завод за грамофонни плочи „Балкантон" - зам. Гл. редактор
    Национален пресклуб „София Прес" - режисьор
    „Национален дворец на културата" - режисьор
    ОКИ „Столична библиотека" - Директор
  • Преведени книги и стихове:
    Превод на руски - Стихове за песни, диск на група „Карамел" - 2001 г.
    Превод на италиански - „Poesie", издателство „GABEROFF" - 2004 г.
    Превод на сръбски - „Желим да ти кажем", 2010 г.
    Преводи и на арабски език.
  • За Михаил Белчев са писали:
    Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов,
    Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев,
    Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич